"Искам да направя с теб това, което пролетта прави с черешите."

Поезия с ухание на рози и полъх на летен морски бриз. Това е усещането, което получаваме, докато четем известния чилийски поет – Пабло Неруда. През 2018 Колибри издадоха сборник с повечето му произведения, като на страниците ще откриете както превода на Никола Инджов, така и оригинала на Неруда. Колибри прекъсват традицията на Жанет 45 предимно те да издават антологии на чуждестранни поети (Т. С. Елиът, Е. Е. Къмингс, Дилън Томас), като уцелиха джакпота с един от най-добрите лирици на любовта в световен мащаб. С какво обаче впечатлява самият Неруда?

„Не съм дошъл да съдя и отсъждам“

Поезията на чилийския поет призовава за мир. Всеки един от стиховете в сборника развява бялото знаме, а Неруда е пацифистът, който го е ушил. За него земята е направена за любов, радост, веселие, наслада. Най-добрият пример за това е първата част от сборника „Поезия“ – Из „Всемирна песен“. Последната строфа на финалното стихотворение от тази част, която е перфектна и за цялостен завършек на 19-те страници, звучи ето така:

„Аз дойдох на този свят да пея.

И ти – заедно с мене.“

И ако някой би се усъмнил в мирните желания на поета – Неруда е удостоен с Международната награда за мир на Световния съвет за мир през 1950г.

„Случва се да почувствам умора, че съм човек“

И все пак, сборникът не е изцяло манифест на мира. Независимо колко красиви са стиховете, усещането за тъга в някои от тях няма как да ни остави безразлични. Лирическият човек на Неруда е чувствителен човек  и желае мир, но в стихотворенията си задава онези „вселенски“ въпроси, на които всеки от нас търси отговор. Разочарованието му от хората също го наскърбява дълбоко, тъй като той търси мир, но невинаги го открива. Още повече – Неруда осъзнава трагедията в това да си обикновен човек и говори за това в „Walking around”. Безнадеждността, която се случва да изпитва, независимо от цялата любов в сърцето му, се вижда най-добре в последната строфа на „Няма забрава“:

„има толкова мъртви,

и толкова вълноломи, които червеното слънце разделя,

и толкова глави, които удрят кораби,

и толкова ръце, които са затворили целувки,

и толкова неща, които искам да забравя.“

„Обичам те – ако не те обичам,И те обичам – ако те обичам“

Извън всичко останало, за което пише Неруда, определено най-известно остава творчеството му, посветено на любовта. През 1971 година получава и Нобелова награда за литература именно заради любовната си поезия. Стиховете му ни пренасят в онази част на душата ни, която копнее за истинската, безкористна и чиста обич, която трудно откриваме в наши дни. В едни „по-романтични“ времена чилийският поет успява да ни представи пламенната любов, без която душите ни бавно започват да умират. Тъга и обич се сливат в едно, а това, което се получава е опиум за душата. Дори да те боли, искаш още.

„Поезия“ ни дава възможността да се докоснем до дълбочината на душата на Пабло Неруда. Никола Инджев е преводачът, а емоцията на стиховете не се е загубила в превода. И тъй като е Февруари – това е първото ми предложение за подарък за „Св. Валентин“. Сборникът върви чудесно с чаша червено вино, хубав шоколад и прегръдка на любим човек. „Поезия“ е последната капка в света на любовта, за да бъде той завършен.

Ако искате да виждате повече такива снимки, като последната, или искате да следите за нови постове - последвайте ме в инстаграма ми - inspiration.to.be