Носталгия по носталгията в "На Изток от Запада"

„На Изток от Запада“ е събитие, за което не говорим достатъчно. Тази книга е като генетичен код, който е част от народа ни, но се опитваме да премахнем (неуспешно). Мирослав Пенков успешно събира скръбта на една нация в „На Изток от Запада“ и дори да се прокрадва усмивка, докато четем, тя е изкривена от линията на времето. Времето, което със себе си накрая взима причината, заради която сме останали живи – надеждата.

„На Изток от Запада“ събира в себе си 8 разказа, които ни говорят за трагичната българска история преди и след прехода… ако изобщо съществува време извън прехода за българите. Читателите ще се почувстват близки с героите на Пенков. Независимо дали са били свидетели на събитията, или са родени след промените (като мен). Всички знаем поне една история за комунизма, една история за мистичната Чужбина и оазиса на Запада. Всички знаем каква надежда са САЩ и Европа. И по ирония на съдбата – разказите са осем, но обърната осмица е равна на безкрайност. А безкрайна е само надеждата. Само тя държи българите през тези трагични години, които Пенков описва… и само тя може да ги сломи.

Сборникът на Пенков получава международната награда на BBC за разказ през 2012 година. Напълно заслужено е включен и в антологията ПЕН/О. Хенри 2012. Книгата получава прекрасни международни отзиви – „Блестящ сборник“, „Гардиан“ ; „Един от най-вълнуващите сборници от дълго време насам“, „Бостън Глоуб“ ; „… Сборник на триумфа“, „Лос Анджелис Таймс“. Не съжалявам, че чак сега се докоснах до разказите на Пенков, за тях трябва да узрееш. Иначе ще трябва насилствено, докато ги четеш, да узрееш за същността на света.

Думата, която перфектно описва „На Изток от Запада“ е носталгия. Носталгия по неслучилото се, която е закодирана в българските ни души. Носталгия и по самата носталгия, защото тъгата по тъгата за миналото и бъдещето на един народ е опияняваща. Любимите ми разкази от сборника са „Македониjа“, „На изток от Запада“ и „Снимка с Юки“, но нито един от другите не ме е разочаровал.

„На Изток от Запада“ е събитието, което се случва заради всички неслучили се в България. Този сборник е задължително четиво за всеки, който с розови очила вижда миналото и забравя, че няма период от историята без страдание. Освен ако не обичаш страданието. Тогава ще изпитваш носталгия към него.

***

Ако искате да следите за следващи ревюта, последвайте ме в инстаграма ми inspiration.to.be