орех / writings vol.7

сърцето бие на кухо

и удърът му всеки път

е тих

адски силен в тишината

а вътре в него празно е

и боли?

разчупено е като орех

а ядката отдавна е изядена

разпада се на две

а после и на своите съставни части

по черупката на ореха

остават от счупеното мънички следи

и вярвай ми, няма как да се премахнат

но каква мъдрост е това

когато тя със себе си си взима

сякаш за зямана

целият му плод на пустото сърце

и остава празно

остава кухо и умряло

как живее се

със самата смърт

в гърдите ти

как се спира

необратимото

когато то не иска

още малко да го няма

а сърцето бие и боли

безцелно в тишината

като орех с изядена от

някой безподобен плъх ядка

си стои

в гърдите удря се

и тихичко шепти си

сладки приказки

със тъмнината

но аз съм тук все още

и чакам го да спре

да се обърне от орех в камък

и да спре да шава без да има смисъл

или с удърът си то да носи някаква промяна

все някога си знам че и то ще спре

откат ли ще даде

ще започне ли биенето да забавя

(не знам,

но)

сърце без душа не диша дълго

и от него няма смисъл

както и от орех

без ядка вътре в него

...

само със черупка за заблуда

че смъртта я няма


Кристина Димова