17.

17. 17 нови вдишвания. 17 нови стъпки. 17 начала. 17 години.

17 години обикаляне в търсене на себе си 

*и много други места, но тези снимки са ми любими*

17 години обич.

*и всички други човечета, с които по една или друга причина нямаме снимка. обичам ви.* 

17 години прекрасни моменти. Прекрасни хора, спомени, книги, неща.

След 17 години научих много повече от 17 неща. Най-важното от тях обаче е, че хората идват и си отиват. И че независимо дали ти ще ги оставиш, или те теб - в сърцето ти винаги ще има едно специално място за тях. Дори да сте скарани. Дълбоко в себе си ще знаеш, че ги обичаш. И това е следващото важно нещо: обичай. 

Научих и, че съм огън и нищо повече. Че се смея, че плача, че както съм незначително пламъче, така мога да стана и планински пожар. Че няма значение дали на някого му е неприятно, че се се заливам от смях, че говоря и че обичам силно. Аз просто съм. И ми харесва да съм. 

Благодарна съм за всичко, независим дали е хубаво, или лошо. Заради тези неща виждам себе си пред огледалото всеки ден. Виждам се и се обичам повече от всякога. И съм горда най-вече с това. Че най-после се научих да обичам себе си толкова, колкото и другите. 

Че най-после се научих да обичам дори това, което си мисля, че мразя. 

Написах този пост за себе си. И толкоз. Искаше ми се просто да запечатам 17тото си вдишване в една публикация. Вдишвам. Издишвам. 

Вече съм в очакване на 18тата чиста глътка въздух. А докато я чакам - ще си бъда. И толкоз.