„Кажи ми три неща“ и три причини да прочетете тази книга

Здравейте! Отново съм тук след около 1 месец отсъствие. Макар и да съжалявам, че нямах възможност да пиша ревюта и постове през този период от време, съм и доволна, защото успях да отметна много от книгите, които стоят на TBR лавицата ми. Една от тях беше и „Кажи ми три неща“ от Джули Бъксбаум, за която ще ви говоря днес. Е, нека преминем към основната част на тази публикация.

Какво би станало ако човекът, от когото най-много се нуждаеш, е някой, когото никога не си срещал?

Аз: Кажи ми три неща, които не знам за теб. Освен името и всичко останало.

НН: добре. (1) мога да правя страхотническо сирене на грил. (2) преди една година бях напълно различен човек. (3) ... не знам. май няма да го споделя.

Аз: Е, хайде, де. И без това нищо не споделяш.

НН: (3) харесвам те.

Аз: (3) И аз теб.

Извадка от книгата, която издателство ЕГМОНТ са поместили като част от резюмето.

Първа причина: Историята

В „Кажи ми три неща“ се разказва за момиче на име Джеси от Чикаго, чиято майка е починала и известно време след смъртта ѝ, баща ѝ се жени за друга жена. Тази жена обаче живее в Лос Анджелис със сина си. И така, както най-вероятно се досетихте, Джеси и баща ѝ се местят при новата му съпруга. Там и се налага да започне живота си отначало. Ново училище, нови приятели... и нова любов. Малко след започване на учебния процес, Джеси вижда съобщение от анонимен човек в имейл пощата си. Прочитайки този имейл, тя, а и ние, се запознаваме с по-горе посочения в резюмето НН - човечето с никнейм Някой Никойски. Той се опитва да помогне на Джеси да се приобщи и да си намери приятели, но и да я опознае. След този имейл обаче всичко се променя. За да разберете как – прочетете книгата.

Историята е изключително сладка и ненатоварваща. Макар и такава обаче, тя все пак ни учи на доста важни неща. Едно от тях е да не съдим хората. Без значение дали причината ще е сексуалността им, външният вид или семейството, в което са израснали. В книгата си Бъксбаум
ясно показва, че поставянето на етикети с цел подигравка или отритване никога не е помогнало на никого. Дори и на тези, които ги поставят. Другото нещо, което ме накара да се влюбя в историята е, че е много достоверна спрямо нас, тийнейджърите. Нещата, през които преминават героите от „Кажи ми три неща“, са все такива, с които всеки един от нас може да се сблъска или вече се е сблъскал. Нищо не пречупено през призма, за да бъде по-забавно/интересно. Всичко, за което ще прочетете, е напълно възможно да се случи в реалния живот. И това е едно от най-хубавите неща в книгата. Истинността ѝ.

Втора причина: Героите

Обожавам герои, които са истински. Под истински разбирайте образи, в които всеки един от нас може да намери нещо от себе си. В „Кажи ми три неща“ персонажите са точно такива. Главната героиня – Джеси, е едно нормално момиче, което има своите проблеми и тревоги, което се притеснява, което понякога не може да сдържа сълзите си, което се ядосва. Доведеният ѝ брат има проблем с хомофобите, най-добрата ѝ приятелка от Чикаго е безнадеждно влюбена и т.н. Всеки един от тях е ярък и няма персонаж, който да не придава някакъв цвят на историята. Най-хубавото обаче е, че героите претърпяват развитие и в края на книгата ги виждаме по-различни. Пораснали и по-осъзнати. Не е ли това смисълът на тийнейджърските години все пак?

Трета причина:  Всичко в нея. Няма как да не се влюбите в тази книга.

Макар и повечето сюжетни линии да са обвързани с тайната самоличност на анонимния човек от имейла на Джеси, не смятам, че мистерията е най-важното нещо в книгата. Историята, героите, хуморът, начинът на разказване. Лекотата, с която действието се развива, любовта, която е неизменна част от „Кажи ми три неща“.  И истинността на всичко, което се случва и
всичко, което е романът на Бъксбаум. Това са причините, поради които аз се влюбих в тази книга. Повярвайте ми – ще се влюбите и вие.

 И така, това са трите неща, които ме накараха да се влюбя в книгата, но сякаш можех още в самото начало да започна с третото, защото няма какво да не харесаш в този роман. Книгата си заслужава и като допълнение ще кажа, че я препоръчвам на всеки, който е чел Simon vs the Homosapiens Agenda. „Кажи ми три неща“ ме държа будна до 2:30, но определено не съжалявам. Всеки, който иска да усети пеперудки в стомаха си, сякаш за пръв път се докосва до ефекта на влюбването – време е да притича до най-близката книжарница и да си вземе този прекрасен роман. „Кажи ми три неща“ е пример за читателското щастие, защото книгата на Бъксбаум не може да ти даде нищо друго освен позитивни емоции след прочита ѝ. А повярвайте ми – минаха около два дни, след като я прочетох, още се усмихвам при мисълта за нея.