I love poetry.

Здравейте отново. От около месец не съм писала, тъй като нито прочетох кой знае какво, нито имах за какво да пиша. Съжалявам и за двете неща. И тъй като в момента също нямам книга, която да съм в състояние да обсъждам ( Смятам да обсъдя The Raven Cycle като прочета всички части на поредицата(скоби в скобите: знам, че the raven king излиза съвсем скоро, да, знам.) , първата е прочетена. ^^ ), нито пък се чувствам длъжна и способна да засегна някоя тема... 

За този първи пост свързан с поезия смятам да кача снимки на мои любими стихотворения от стихосбирки, които притежавам. Не да ги обсъждам, а просто да ги показвам, защото смятам, че за поезията каквото и да се каже е без значение. Тя просто се усеща. Тя се чувства. Ако някога пак има и друга такава публикация, обещавам, че в нея ще има и стихове не само от стихосбирки, а и просто намерени някъде там. Някъде там, където съм се влюбила в тях. А сега към стиховете. :) 

Иван Ланджев/Ние според мансардата

Георги Господинов/Балади и разпади

Илиян Любомиров/Нощта е действие

Рене Карабаш/Хълбоци и пеперуди

е.е.къмингс/сърцето ти го нося(в сърцето си го нося)

Мария Донева/ Шепа лъскави череши

И да. Това е. Само 6 стиха засега. Сетих се твърде късно и по твърде тъмно за тази публикация, а не ми се иска да отлагам. Надявам се следващия път да е по-светло, за да мога да снимам повече поезия.

Надявам се поне някой от стиховете да е докоснал сърцето ви, както те докоснаха моето.

А сега, 

както почти всеки път,

с много усмивки,

Кристина. :)