Ревю на книга: Ърнест Клайн - Играч първи, приготви се

Здравейте. След кратка пауза отново съм тук с ревю на книга, която изключително много ме впечатли. От много дълго време не бях чела нещо, което да ме накара да зарежда всичко останало, да не ям, нито пък да спя само за да мога да го прочета докрай. Ето че отново открих четиво, което да докосне всичките ми сетива по един труден за описване начин. Да, трудно, казах го, но все пак ще се опитам да напиша възможно най-ясно и обобщено взрива от емоции, който преживя съществото ми по време и след прочита на „Играч първи, приготви се“ от Ърнест Клайн.

 Нека да започна с историята, защото това е най-лесното нещо за разказване от моя милост спрямо книгата в момента. Действието се развива в близкото бъдеще и като казвам близко, наистина го мисля – става на въпрос за 2044 година. Интересното е, че мястото на събитията е софтуер на име ОАЗИС. Какъв софтуер е ОАЗИС ли? Такъв, в който буквално живее почти цялото население на планетата ни на този етап от развитието на човечеството.  В него можеш

да учиш, да работиш, да правиш обиколки на обекти намиращи се на примерно 1000 километра от теб. И още много други неща, с които не смятам да ви затормозявам в момента. Да кажем, че както ние ходим на училище всеки ден, повечето деца сядат пред лаптопа си, отварят софтуера и влизат в класната стая. Всяко едно училище обаче е разположено на отделна планета, както и повечето неща в ОАЗИС. Кой е измислил всичко това? Главният виновник е господин Холидей. За него няма да ви разказвам много, защото ако прочетете книгата ще разберете предостатъчно. Та така де, Холидей умира. Ама как така ли? Прочетете книгата и ще разберете защо ви споменавам този факт изключително помежду другото. Холидей, милиардерът умира, но за най-голяма изненада на всички в завещанието си той не споменава пряк наследник на богатството му. И ето я най-важната част от всички неща, които ви разказах: Холидей прави една последна игра преди да умре – който я спечели ще го наследи. И така, цялото човечество се втурва в това виртуално приключение. Нещата обаче не са толкова лесни, колкото всички са си мислели, че ще са. И тук спирам. Историята продължава много след това и повярвайте ми, изключително интересно е. А ако сте от „гийк“ обществото: разказаното в книгата ще ви накара да се почувствате все едно всичките ви сетива са погалени.

 

Протагонистът. Много противоречиви мнения изчетох за Уейд или т.нар. Парзивал. Каквото и да се пише обаче, мога да кажа само, че го обичам с цялото си същество. Един изключително интересен и развиващ се персонаж. Адски умен, чувствителен, хитър. Развитието му започва още в самото начало и продължава до самия край. На моменти е объркан като всеки един нормален тийнейджър, но е и точно толкова истински. Не знам, наистина не искам да започвам да описвам всяко едно негово действие, защото ще убия магията на книгата, а не мога да си го позволя. Не и този път. Ще ви кажа само че дори и да не го обикнете, даже и да го намразите, книгата остава все толкова велика. Но за него давам 10/10.

 Второстепенни герои или в случая Арт3мида и Аех. Боже мили, Аех е още по-любимо мое нещо. Толкова невероятен персонаж. Бих прегърнала Клайн само заради самото създаване на Аех. Та, Аех е умен, забавен, най-добър приятел на Уейд. Наистина не мога да кажа много за него, защото го заобичах изключително много чак накрая. Давам му 11/10. Вие сами ще видите за какво ви говоря. Да се върнем обаче на любовта в лицето на Арт3мида. За нея мога да говоря доста повече.Изключително сладка и импулсивна и в интерес на истината я асоциирам поне до някаква степен със себе си. Също толкова умна, колкото Аех, но нещо в нея ми липсваше, за да я заобичам докрай. Може би това, че се оприличавам на нея в дадени

 аспекти ми попречи да се влюбя в персонажа й, не знам... Но все пак също е доста добър герой. Доста несигурна като начин на поведение в моменти, води свой блог, ако този факт ще накара повечето от вас – блогърите да прочетете книгата. Може да се откриете в нея заради писателските й наклонности. Учи творческо писане, забавна, не държи езика си зад зъбите. Уейд е влюбен в нея. Смятам, че това е основната й роля като герой в тази книга. Двамата символизират любовта точно толкова чиста, колкото трябва да бъде през тийнейджърските години. А и след тях. Обичам начина, по който се развиха отношенията им, обаче както вече виждате – обичам всичко свързано с тази книга.

 И ето го и антипода на Уейд – Соренто. Той притежава основната фирма, която иска да стане собственик на ОАЗИС и да спечели наградата, а именно завещанието на Холидей. За тази цел той използва изключително много профили, които да участват в надпреварата и да се опитат да победят от негово име. Той е враг не само на Парзивал, на Арт3мида и на Аех, но и на всички участници в играта. Типичен антипод – лукав, алчен, подъл. Но не толкова глупав, колкото изглежда, повярвайте ми, действията му бяха изненадващи за мен в началото. Може би един от т.нар. лоши герои, в които не можеш да намериш дори един процент добро. Смятам, че основната му роля бе да символизира недъзите на света и човечеството в антиутопията. Изграден също толкова добре, колкото и останалите персонажи, които описах до този момент. 10/10.

 Светът в книгата. Думите ми не стигат. Толкова добро изграждане на свят не бях срещала, наистина. Няма нито едно несъответствие. В някакъв момент дори си мислиш, че фактите са вадени или от енциклопедия, или обратното – измислени са. През цялото време в книгата лъха на културата от 80-те години, но така или иначе точно това е идеята. Бях чела в 2-3 поста, че всеки един факт е проверен няколко пъти и информацията в книгата, която не е художествена измислица ( а има много информация, повярвайте ми ), е 1:1 с реалността. Та, така де, светът, който Клайн е изградил е любимото ми нещо в „Играч първи, приготви се“. Музика, видео игри, филми. Всичко това е използвано, за да се създаде ОАЗИС. И е толкова красиво написано. Само заради това си струва да хвърлите едно око на книгата. А аз основно заради това бих я препрочела. Повярвайте ми, не искам да препрочитам особено много книги.

 

 Обща оценка, както си личи – 10/10. Нарежда се до любимите ми книги и определено засега е от най-любимата ми тази година. Клайн се доказва като майстор на разказа, тъй като той преобладава в това четиво. Чрез невероятните си писателски умения, авторът ни предоставя книжен вариант на великолепното създание на въображението си толкова интересно и достъпно за всеки един от нас, обикновените читатели, нямащи толкова големи познания за културата на 80-те, че ни се иска веднага да изиграем всички игри споменати между редовете. Героите са великолепни и са разгърнати до най-малката частица на съзнанието им. Книгата си заслужава просто защото е... ами защото е тя. Защото е уникална и може да те телепортира в света на ОАЗИС без дори да се усетиш. Играеща с въображението, топлеща читателското ми сърце, „Играч първи, приготви се“ е един от най-добрите избори, които може да направите, ако искате да прочете нещо, както интересно и интригуващо, така и обогатяващо познанието ви по почти всяка тема. Само едно предупреждение: ако ще се захващате с нея, отделете си няколко часа свободно време. Няма да поискате да я оставите дори за миг.