Ревю на книга: Рейнбоу Роуъл - Връзка

Здравейте отново.

 От доста време не съм писала за книги и най-вероятно за никого няма да бъде изненада това, че отново ще пиша за книга на Рейнбоу Роуъл. Този път обаче ще го направя повече с информативна цел, отколкото да ви убеждавам да четете цялостното й творчество, защото видях, че издателство Егмонт ще пускат „Връзка“ (или иначе казано Landline) след броени дни. Съдейки по повечето български блогове свързани с книги, не смятам, че има публикации точно за тази, затова смятам, че ще е полезно да знаете с какво ще се сблъскате и в тази изключително сладурска книга на Роуъл.

 Историята отново е любовна. Не мисля, че това ще ви изненада. Този път обаче любовта е в криза, в случая кризата е в основата на разпада на едно семейство – това на Нийл и Джорджи. Двамата са заедно от доста време и дори имат две деца, но в един момент  фактът, че тя често ги пренебрегва заради работата си, се отразява доста зле на взаимоотношенията със съпруга й. Точно преди Коледа на нея и се налага да отиде да работи, защото е пред сбъдване на мечтата на живота си (а и тази на нейният колега и най-добър приятел). В същото време обаче Нийл вече е запазил билети за родния му град, където семейството се е подготвило да прекара празниците. Джорджи, подразбира се от разказаното до момента, отказва и след този отказ нататък психологическата й криза започва да расте все повече с всеки изминал ден, защото Нийл.. ами може да се каже я е „зарязал“. Чудите се какво общо има това със заглавието ли? Сега ще ви обясня. Умишлено ще прескоча доста голяма част от историята, за да стигна до момента, в който Джоржди открива, че може да контактува с мъжа си от миналото. Мъжа си от миналото ли? Да, точно така. С човека, който е бил Нийл,преди да се омъжи за него. Тя успява да се свърже само с този от миналото и никога с този от настоящето. Ще се свържат ли отново изобщо, това ще разберете, ако прочетете изключително забавната и разтапяща сърцето история написана от Роуъл по същия сладък начин, както и предишните книги, които Егмонт издаде – „Фенка“ и „Елинор и Парк“.

Извинявам се за слабите ми  умения на разказвач, но сега ще се опитам да ви разясня същността на героите от книгата. Джорджи – майка, сладурана, изключително талантлива, доста забавна, приятелски настроена, същевременно много чувствителна. Нийл – може да се каже, че е като противоположен герой както на Джорджи, така и на най-добрия й приятел. Съпругът й е доста обран в показването на емоциите си, умен, така и не разбрах каква точно е неговата емоционална същност и мога да ви кажа, че шипът „Джорджи-приятелчето й“ е доста по-сполучлив. Та говорейки за най-добрия й приятел – забавен, флиртаджия, поддържа се доста добре, харесвам го доста повече от Нийл. Останалите герои си спадат в категорията второстепенни, така че не мисля, че на този етап, в който книгата дори не е издадена на пазара има смисъл да ви разказвам каквото и да е било за тях.

 Най-общото ми мнение за книгата е, че е добре написана, но това бих го казала и за всяка друга на Роуъл *ех тази пристрастност*. За съжаление обаче, колкото и да ми харесва, бих и дала между 4 и 4,5, защото все нещо ми липсваше или може би не се случи това, което очаквах, не знам, но тази половинка за максимума от 5 точки ми се изплъзна някъде към края. И все пак ви препоръчвам да прочетете книгата, ако имате нужда от нетипичната любовна история, от доста добро чувство за хумор и от типичният на Роуъл начин на писане, който нямам търпение да видя и в “Attachments”, която Егмонт също са включили в списъка си на книги, коитo ще издават тази година. Впрочем, чета Carry on, но малко я изоставих, защото бях изключително натоварена последният... месец? Обещавам обаче, че когато я прочета изцяло ще напиша ревю и за нея. Най-общо: Хари Потър с много любов и изключително чувство за хумор. А поне засега от мен: довиждане и много усмивки!