Изпити 2019 – Журналистика и БЕЛ в СУ

Изглежда странно първокурсничка да налива акъл на объркани зрелостници, но не го правя с цел да изглеждам велика. Още повече – не смятам, че е кой знае какво постижение това, че вече съм преминала през периода на кандидатстудентските изпити. Просто знам колко трудно е, когато най-актуалната информация за дадения изпит е от 2011 година и може да се намери само в (неактивните) форумите на СУ. Сеирджиите в групите за кск и матури пък допълнително объркват така или иначе обърканите дванадесетокласници. Затова ще ви разкажа за моя опит от изпитите през 2018-та в СУ по журналистика и БЕЛ.

Изпит по Журналистика

Това е един от най-странните изпити в СУ. Първо и най-важно – пишете академично есе. Не пишете стихчета, ревюта, коментари, интервюта (?). Есе. Не, не думичката есе и не точно това, на което ни учат в училище. Трябва да пишете есе за актуална тема и я обвързвате с политика, социални проблеми, икономически проблеми или иначе казано – „сериозните неща“. Ако пишете за птичките и пчеличките и колко тежък е този свят – нещата няма да се получат.

 Важно е също и да разгледате поставената тема по по-различен начин. Да, това е точката в критериите за оригиналност. Оригиналността се измерва изключително трудно, но ако постоите над белия лист около 5-10 минути и се сетите какво би писала масата ще се сетите и за интересен подход към темата. Абсолютно недопустимо е да сте расисти, хомофоби и въобще да проявявате каквато и да е ксенофобия в текстовете си. Въобще – ако сте си го помислили, този факултет и тази професия не са за вас.

Доброто писане става с… писане. Пишете колкото можете повече уводи и тези, защото повярвайте ми, ако първите ви 10 изречения не са ударни, никой няма да се занимава да ви чете особено обстойно. Може и без увод, да, ама е хубаво да го има. Трябва  да грабнете вниманието на четящия ви (който освен всичко останало е академично лице и е чел предостатъчно есета, есенца и есеища). Пишете и редактирайте, търсете слабите си страни, научете кои са добрите ви. В заключение какво трябва да правите най-вече? Точно така – да пишете.

Доброто писане става и с много четене. За този изпит е задължително да следите информационния поток чрез медиите. Лично аз препоръчвам всички медии от групата на Икономедиа – Mediapool, Дневник, Капитал, както и DW Български, тъй като там има доста интересни коментари. За справка винаги може да влизате в Биволъ. Аз лично обичах, когато има скандал в политическите среди или в съдебната система, да погледна какво се пише в по-недостоверните източници и тези с ярки партийни краски. Така лесно си правех изводи кой е добър и кой е лош в тази сложна игра. Извън новините – хубаво е да четете есеисти и просто да четете. Този занаят се краде и има материал за всички мераклии.

Колкото и добри да сте – винаги може повече. В 12 клас съм имала само един момент, в който се съмнявах, че ще ме приемат Журналистика в СУ. Това не ми попречи да се запиша на уроци. Най-доброто нещо, което се е случвало на тази част от мен, която иска да пише, е Ани Димитрова и The Passionate Shepherd. Г-жа Димитрова предлага уроци, които са специално за изпита по журналистика. Това е жената, на която благодаря, че разви словото в мен и обогати културата ми повече, отколкото съм очаквала. Аз съм взискателна към преподавателите си и с ръка на сърце мога да кажа, че Ани Димитрова ми е любима. Уроците и се намират в София, но тя ги провежда и в онлайн форма. В моя случай с г-жа Димитрова се гледахме през камерите, тъй като тогава живеех в гр. Казанлък. Всеки час и всяка стотинка си струваха. Ако тя чете това – благодарна съм и винаги ще съм Ви благодарна. Линк към фейсбук страницата и сайта на уроците ще оставя в края на публикацията.

Формалностите са ясни. Не повече от 4 страници и перфектна граматика. „Правителството е лошо.“ е изказване на второкласник. За този изпит трябва да мислите отвъд статусите във фейсбук. И все пак – ако имате правилна самооценка, знайте, че оценяването на тези, които ви четат, може да бъде и субективно, все пак говорим за есета. Пишете, но не и това, което всеки би написал, мислете, спазвайте правилата за академично есе, аргументирайте се. Останалото е талант, труд и късмет.

Изпит по БЕЛ

Не знам как стоят нещата тази година, но миналата информацията за този изпит беше почти нулева. Истината обаче е, че той не се различава значително от матурата. Затова започвам от тестовата му част.

Решавайте тестове. Всякакви и по много. Все още не знам откъде имах мотивация за този изпит, след като не ми беше решителен, но изреших над 50 матуритетни тестове. Ще ви се реве, ще искате да спрете, но изпитът по БЕЛ в СУ е най-вече за време. 50 въпроса, като от тях 10 са с отворен отговор – мислите ли, че ако не се тренирате и за време, ще смогнете да ги направите и то вярно за има-няма 2 часа? В отворените въпроси се редактира текст, пише се теза, пишете мнение по някаква тема, измисляте заглавие на микротекст, но не е нещо ужасно сложно. Миналата година имаше много скъсани, като знам и за хора, които по всяка вероятност не са оценени справедливо. Моята истина е такава – решавах много и писах това, което предполагах, че се очаква от мен и имах петици и на двете изпитни сесии. Тестът е елементарен – 2/3 от въпросите му бяха „четене с разбиране“. Да, някои са свързани и с обща култура, въпросите, които се отнасят до граматика, бяха най-вече за изключенията в езика, НО тестовата част не е трудна. Това, което според мен беше пречка на повечето кандидат-студенти, е есето.

И това есе трябва да бъде с академичен характер. Увод, теза, три аргументативни части и заключение. В двете сесии имах един и същ подход към текста си – философско разглеждане на проблема през произведения от задължителната литература. Не, не е нужно есето ви да бъде като това, което учителката ви по български ще иска. Нужно е да покажете и познания по литература. Отново зависи и кой ще ви чете, но силно се съмнявам, че един и същ човек е чел и двете ми изпитни работи. Да, разглеждах го в социален аспект, но обвързвах стиховете да речем на Далчев, Яворов и т.н. с това, което се случва в обществото ни в наши дни. Разбира се, много зависи и каква е темата, но предполагам отново ще се падне нещо, което да е философски зададено. Все пак помнете – ще ви четат хора, които са в академична среда. Не пишете като ученици, а като студенти.

Като за финал:

Препоръчвам на всички, които четат това, независимо дали се интересуват от изпита по журналистика, или от този по БЕЛ – ако не сте доволни от оценката си, отидете на припознаване. Това няма да промени резултата, но ще знаетед али наистина заслужавате толкова, колкото ви е писано. Винаги го има моментът, в който може и да сте ощетени. Затова търсете отговор в рецензиите. Това е ваше право.

Изпитите не са краят на света, но знам, че зрелостниците ги виждат точно така. С учене, можене и знаене всичко се получава. И ако в първата сесия не се случи това, на което и вие, и родата ви се надява от ден 1 на вашето раждане – има и втора. Надявам се да съм помогнала на поне един от вас с тази публикация. Отворена съм за въпроси в коментарите, така че ако има нещо, което ви притеснява за тези изпити – давайте смело.

Фейсбук страница на The Passionate Shepherd

Сайт на The Passionate Shepherd

Ако искате да следите още от блога ми, последвайте ме в инстаграм: 
inspiration.to.be

Извън блога съм автор и в GoGuide. Ако ви се чете за Студентски град: 
Какво пък му има на Студентски град?